1. УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Принципът на устойчивост е взет под внимание при обосноваването на стратегическото и интегрираното управление на устойчивото развитие. Критерият за устойчивост предполага това, че в най-лошия случай, бъдещите поколения няма да живеят по-лошо отколкото сегашното. Освен елиминирането на процента на позитивна отстъпка, критерият на актуална стойност може да бъде допълнен и с други критерии, като например, устойчивостта. Критерият за устойчивост изисква изпълнението на необходими условия за един равен достъп до базата с ресурси за всяко от следващите поколения. Това представлява цялостна визия за развитие, справедливост основана върху автономия и самовъзстановимост реализирана с помощта и трансфера на адекватни технологии, участие, усвояване на местните условия и разнообразието, справедливост между поколенията, свещено виждане за живота. Устойчивостта предполага избор и внедряване на технологии, които разрешават проблеми с колкото се може по-малко възможни бъдещи опции.

Фундаменталните критерии за устойчиво развитие, определени от Комисията на Европейската Общност, още от 1993 г., са следните:

• цялостно поддържане на качеството на живот;
• поддържане на достъп до природни ресурси;
• избягване на трайното увреждане на околната среда.

Трайното развитие има три измерения:

• екологично – което поставя акцент опазване на околната среда, върху намаляване на отрицателното въздействие на човешката дейност върху него самия и адаптиране към промените на климата;
• икономическо – което се занимава с осигуряване на благополучие, чрез отделяне на икономическия растеж от използването на невъзобновяеми ресурси и насърчава инвестициите в развойна дейност;
• социално – което подчертава важността на инвестициите в образование и здравеопазване, като предпоставка за социално приобщаване, загриженост за бъдещите поколения и не на последно място, на развитието на модел на управление при който процесът по вземане на решения има предвид всички тези фактори.

2. РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ И БОРБА С ДИСКРИМИНАЦИЯТА

Насърчаването на равните възможности ще допринесе за социално сближаване както на ниво региони в развитие, така и национално ниво. Развитието на култура на равните възможности предполага прякото участие на всички социални участници в публичния и частния сектор, включително и гражданското общество. Социалната защита и социалното приобщаване могат да бъдат стимулирани чрез действия по борба с дискриминацията, насърчаване на равните шансове и интегрирането в обществото на уязвими групи, които са изправени пред риска от социална изолация.

Видове дискриминация:

Под пряка дискриминация се разбира ситуация при която едно лице е третирано по-неблагоприятно въз основа на пол, раса, националност, социална категория, телесно увреждане, хронично заболяване и т.н., отколкото би било третирано друго лице в подобна ситуация.

Под косвена дискриминация се разбира ситуацията при която една привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, биха били неблагоприятни по-специално за лица, които принадлежат към група в неравностойно положение по отношение на болшинството от хора, с изключение на случите в които тази разпоредба, практика или критерий е обективно оправдана от легитимна цел, а начините на постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Равенството във възможностите търпи еволюция през последните години, превръщайки се в по-широка концепция, която се отнася не само до жените и мъжете, но и при взаимоотношенията с други групи в неравностойно положение в едно общество.

Докато равенството в шансовете и третирането означава равно ниво на видимост, автономия, отговорности и участие на мнозинството и малцинството във всички сфери на живота, дискриминацията представлява диференцирано отношение, прилагано върху дадено лице, въпреки неговата принадлежност, реална или предполагаема, към дадена социална група.

Можем да говорим за дискриминация и тогава когато едно лице е третирано „по-малко благоприятно“ отколкото друго лице в същата ситуация.

Екипът по изпълнението на този проект се основава на принципа на недискриминация, като осигурява не само равенството на шансовете между жените и мъжете, но и достъпа на служителите до функциите на екипа, независимо от раса, възраст, религиозна принадлежност, увреждания, политически възгледи.

3. ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

В обществените институции е необходимо да се обмисли и въвеждането на конкретни теми за опазване на околната среда и рационалното използване на природните ресурси:

• информация за Закон № 132/2010 за селективното събиране на отпадъци в публичните институции;
• включване на елементите на екологичната ефективност в критериите за избор на проекти и обществените поръчки;
• оценка на въздействието на програмите или проектите, предложени за прилагане върху околната среда;
• начини за намаляване на потреблението на хартия, електричество и др.

Тези дейности, свързани с други програми, имат за цел да постигнат принципите и целите на устойчивото развитие и опазването на околната среда.

Запазете природата!