България и Румъния са две съседни държави с обща граница, която е формирана от речна и сухоземна част. Поречието на река Дунав оформя естествената природна гранична линия, която започва от устието на река Тимок, завършва до Силистра и представлява над 75% от цялата северна граница. Сухоземната част пресича Южна Добруджа по линията Силистра – нос Картал. Дунав освен естествена гранична линия, осигурява воден път, който свързва България и Румъния със страните от Западна и Централна Европа. При изграждането на канала „Рейн-Майн-Дунав“ (1992 г.) се свързват реките Майн, приток на Рейн и Дунав, като така се осигурява речна транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море.

Връзката между България и Румъния е обезпечена, чрез изградените фериботни комплекси, които свързват градовете Видин – Калафат, Оряхово – Бекет, Русе – Гюргево и Силистра – Кълъраш. Освен това, по поречието на река Дунав са издигнати Дунав мост 1 и Дунав мост 2, които осигуряват пряка железопътна и шосейна връзка между двете държави. През 1954 г. е открит „Мостът на дружбата“ или още Мост „Русе – Гюргево“, първият изграден мост, който създава директна връзка между двата града и двете държави. През 2013 г., още два града са свързани, след изграждането на Моста „Нова Европа“, който свързва Видин с Калафат.

Освен обща граница, България и Румъния споделят общо историческо минало, имат сходни природни и климатични условия, а като съседни държави винаги са имали и редица общи интереси. През 1991 г. в София е подписана „Декларация за добросъседски отношения, приятелство и сътрудничество“. В последствие редица двустранни документи уреждат отношенията между двете държави по отношение на търговията, сътрудничество, съвместен граничен контрол, митническо сътрудничество и др. Стокообменът между страните е традиционно интензивен, а през 2003 г. е учредена Българо-румънска търговско-промишлена палата.

Двете балкански държави едновременно се присъединяват към Европейския съюз през 2007 г., което благоприятства отношенията между тях да продължават да се развиват в положителна насока, най-вече по отношение на помощ и сътрудничество за преодоляването на общи проблеми. Още на предприсъединителен етап, през 2001, 2002 г. се подписват два финансови меморандума с Европейския съюз по програма за трансгранично сътрудничество. Оттогава до днес, Европейският съюз насърчава трансграничното сътрудничество с фокус върху различни тематични области, свързани с опазване на околната среда, изменението на климата, насърчаване на заетостта и мобилността на работната сила и други.

Физическият обхват на програмата включва общо петнадесет области и окръзи, които оформят т.нар. трансграничен регион между България и Румъния. От българска страна, това са осемте области, разположение по северната граница: Добрич, Силистра, Русе, Велико Търново, Плевен, Враца, Монтана и Видин, а от друга страна – седем окръга по южната румънска гранична линия: Констанца, Кълъраш, Гюргево, Телеорман, Олт, Долж и Мехединц. Едно от най-забележимите различия между областите и окръзите е по отношение на тяхната големина - броят на населението и размерът на територията. Румънските окръзи са значително по-многолюдни и обширни в сравнение с българските. Въпреки това, се наблюдават сходни демографски процеси – обезлюдяване, отрицателен механичен и естествен прираст, застаряване, по-ниски степени на урбанизация от средните за страните. Прилики и разлики се установяват и по отношение пазара на труда, икономическия профил, образователната структура и други. За целите на настоящото проучване е описан общият профил на всяка област и всеки окръг в състава на трансграничния регион, за да се създаде представа за тенденциите и процесите на ниво административна единица.

Проектът „БГ-РО Мобилност“ ще обхване 45 румънски и 76 български града от целевия трансграничен регион:
- 7 окръга в Румъния: Мехединц, Долж, Олт, Телеорман, Гюргево, Кълъраш, Констанца;
- 8 области в България: Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич.